Казански събор

"Казанският събор" е един от символите на Санкт Петербург. Построен е през 1811 година на мястото на старата църква „Рождесртвото на пресвета Богородица”. Архитект е Андрей Воронихин, избран от Цар Павел I. Императорът много държал сградата да прилича на базиликата „Св. Петър” в Рим. Днес "Казанският събор" е познат и като Музей на природния камък, тъй като за основен градивен материал на външната част на сградата бил използван варовиков туф. Камъкът не само бил досущ като камъка травертино, използван при изграждане на базиликата „Св. Петър”, но и се обработвал изключително лесно. За вътрешните колони, 56 на брой, архитектът избрал розов гранит, а за капителите им- злато. Останалите вътрешни декорации са от мрамор,яспис и порфир. Сградата отвън и отвътре е декорирана с барелефи и скулптори, дело на едни от най-добрите руски  художници. Без да престава да бъде храм, "Казанският събор" още година след освещаването си, през 1812 година, започва да придобива чертите на музей на руските бойни реликви.Тук били донесени трофеите от спечелената от Русия война с Франция през 1812- 1814 година, както и 40 пуда сребро, впоследствие използвано за основа на сребърния иконостас, тежащ тон и половина. През 1813 в гробницата на сградата е погребан и победителят на Наполеон- фелдмаршал М. Кутузов. "Казанският събор" е ограбен в началото на 20-години на миналия век, а по време на Втората световна сградата е разрушена от снаряди. Днес, напълно реставрирана, сградата е Музей на историята на религията и атеизма.