Катедралата в Кордоба

Катедралата в Кордоба (в миналото джамия, а днес римо-католически храм) е най-внушителното, най-красивото и оригинално здание в града. Със своите 23 хил. кв.м. площ, тя би била третата по големина в света джамия. Заради старото си предназначение, катедралата днес носи името "Мескита". Строителството й започва около 600 г. като вестготска църква на Висенте Сарагоски, но след завземането на града от маврите е превърната в джамия. През 8 в. била разрушена и на нейно място емир Абд ар-Рахман І построява джамия в чест на съпругата си. Построява огромната зала, състояща се от 11 кораба с 110 колони, капителите на които са взети от стари римски и византийски сгради. Над тях има втори ред арки – архитектурно чудо за времето си, създаващи уникална комбинация от светлина и сянка. Абд ар-Рахман ІІ добавя още осем арки през 833 г. с колони от бял мрамор от театъра в Мерида. През 961 г. са добавени минаре и михраб (молитвена ниша). Последното и най-голямо разширяване е през 987 г., когато първоначалният размер е удвоен и са добавени колони от син и червен мрамор. Тъй като единствената възможност за дострояване била на запад (река Гуадалкивир на юг и дворецът на халифа на изток били много близо), тази джамия била единствената, чийто михраб не е разположен в центъра. Другата особеност е, че той не е ориентиран в посока към Мека, а към Дамаск – може би заради носталгията на Абд ар-Рахман І, който много тъгувал за джамията в родния си град. В началото на 13 век Кордоба отново е във владение на испанците и джамията била осветена за християнски храм. Тя била толкова голяма, че в средата й от 1523 г., в продължение на следващите 234 години, бил изграден огромен църковен кораб в стил ренесанс.