Мачу Пикчу

Мачу Пикчу (буквално Стар връх) е архитектурен комплекс в съвременно Перу, построен от инките през 15 век.Той влиза в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО. Дворците, храмовете и домовете са на 2 430 м. надморска височина в Андите. Наричан е още "Изгубеният град на инките". Бил е създаден като свещена планинска резиденция на великия владетел на инките Пачакути век преди неговата империя да падне, тоест приблизително към 1440 г., и е функционирал до 1532 г., когато испанците нахлуват в територията на империята. През 1532 г. всичките му жители тайнствено изчезват. Със скромните си размери Мачу Пикчу не може да претендира за ролята на голям град — в него има не повече от 200 строителни съоръжения. Като цяло това са храмове, резиденции, складове и други помещения. В голямата си част те са изработени от добре обработен камък и плътно прилепнали една в друга плочи. Предполага се, че там са живеели до 1 200 души, които се прекланяли пред бога на Слънцето Инти и отглеждали селскостопански култури на терасите. Площта на светилището е 325 кв.м. Средна височина е 2350 м . За града на инките, който векове наред се е крил от чужди очи високо в джунглата на перуанските Анди (2350 м) над река Урубамба, и неговите обитатели няма останали писмени сведения (инките не са имали писменост). Не е ясно и защо са го напуснали - една теория казва, че ги е прогонила епидемия от едра шарка. Смята се, че градът е бил населен, докато испанците превземат Перу през 1532 г.