Микена е археологично селище в Гърция намиращо се на около 90 км югозападно от Атина, на североизток от Пелопонес.
В древността Микена била един от най-важните центрове, а Микенското царство на практика е първата гръцка цивилизация, заместваща критско-минойската и военно доминираща около 400 г. над голяма част от южна Гърция. Господствала по земите на източното Средиземноморие, Микенската цивилизация е положила основите на класическата гръцка култура и е определила насоките на нейното развитие. Това е и причината периодът от около 1600 пр.н.е. до 1100 пр.н.е. да се нарича микейски период. Смята се, че името на селището не е гръцко, а вероятно предгръцко и наследено от предходните местни жители. Предгръцкият език е непознат днес, а няма силни доказателства за използването на индоевропейски езици. На територията на древния град Микена са открити фрагменти от глинени съдове, датиращи отпреди 3500 пр.н.е., от времето на неолита. Намерени са останки от периода 2100 пр.н.е. до 1700 пр.н.е от ранната бронзова епоха. От средната бронзова епоха (1800 - 1700 пр.н.е.) датират първите открити гробове и погребални шахти. Акрополът или „високият град“ на Микена е създаден в ранния 15. век пр.н.е., а около 1350 пр.н.е. той и околните стени биват възстановени в „циклопски стил“. Легендата разказва, че строежите са дело на циклопи, поради големите размери на каменните блокове, от който са изградени. Двата най-големи града на микейското царство - Микена и Тиринт, са възпети и обезсмъртени в епичните поеми на Омир - Илиада и Одисея, а самата Микена е описана като царството на Агамемнон - град, който 400 години е доминирал в гръцката история. Микена е открита от археолога Хайнрих Шлиман през 1866 г. и е част списъка на ЮНЕСКО на световното наследство.
