Дунав е втората най-дълга река в Европа (след Волга). Тя е единствената голяма река в Европа, която тече в посока от запад на изток. Извира от платото Баар в планината Шварцвалд (с надморска височина на изворите 1078 метра) в Германия, където две по-малки реки, Бригах и Бреге, се сливат на 1,4 км от селището Донауешинген и оттам реката се нарича Дунав. Освен теорията, която се приема за меродавна, че сливането на Бригах и Бреге край Донауешинген е същинското начало на Дунав, съществува и теорията, че началото на река Дунав е потокът Дунав, който извира в пределите на замъка ,,Фюрстлих Фюрстембергишес шлос" край Донауешинген. Този карстов извор е каптиран през 18. век и водата му е отведена чрез тръбопровод под земята на замъка. През 1895 г. Адолф Хеер изгражда скулптурна композиция над кръглия басейн на потока Дунав, която изобразява майка Баар, която сочи пътя на младия Дунав. Неколкостотин метра след извора на потока той се слива с река Бригах, а тя от своя страна след километър и половина се слива с река Бреге и дава началото на река Дунав.
От това място реката тече на югоизток в продължение на 2859 км, вливайки се чрез делта в Черно море на румънска и украинска територия. Река Дунав минава през 10 държави: Германия, Австрия, Словакия, Унгария, Хърватия, Сърбия, България, Румъния, Молдова и Украйна. Басейнът ѝ заема общо 817 000 кв. км. При вливането си в Черно море тя се разделя на три ръкава – Килийски, Сулински и Георгиевски. Най-северният – Килийският ръкав, служи за граница на Румъния и Украйна. Средният ръкав – Сулинският, е най-пълноводният и най-дълбокият. Дунав е включена в списъка на няколкото най-застрашени реки в света, изготвен за Световния ден на водата през 2007 г.
