Светилището в Джибилмана

Светилището в Джибилмана е християнски храм в град Джибилмана, в провинция Палермо на склоновете на планинската верига Мадоние. Разположено е на надморска височина около 800 м. Според легендата храмът е част от един от шестте бенедиктински манастира, построен от Григорий Велики (папа от 590 г.) преди избирането му за папа. На това място е съществувала църква, посветена на Св. Архангел Михаил. През 9 век сградите на манастирите най-вероятно са били в руини при нахлуването на арабите, докато малката църква е приютявала малко на брой отшелници. След завладяването на Сицилия от норманите са предприети действия по възстановяване на множество християнски сгради, сред които и светилището на Джибилмана. Тази църква е спомената отново през 1178 г., но вече не е била бенедиктинско владение.

През 1535 г. отец Себастиано Maйо да Гратери, един от първите последователи на реформацията на капуцините, се установява в Джибилмана. В непосредствена близост до стария бенедиктински параклис е построен първия манастир. В началото на 17 век е решено да се построи нова църква на мястото на стария параклис. Тя е завършена през 1623 г. и е осветена през 1625 г., заедно със сакристията и входното стълбище. Новата църква е наследила от стария параклис един образ на Мадоната с детето, фрески във византийски стил и статуи на Богородица и Разпятието също във византийски стил. За високия олтар е изработена нова картина, изобразяваща Успението. Старият параклис е разрушен. В следващите векове манастирът е допълнително разширен и обновен. Други забележителни произведения на изкуството включват статуи на Св. Йоан Кръстител и Св. Елена, на Дева Мария до олтара. След рухването на портика на предната фасада на църквата, фасадата е обновена в неоготически стил през 1907 г.